ЗА НАС
ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВИНАГИ Е ИМАЛО, ИМА И ЩЕ ИМА ВАЖНО НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ
Предмети с несъмнен средиземноморски произход, сплави от метали, добивани по малоазийското крайбрежие, както и други находки, датирани късната каменно-медна епоха и раннобронзовата епоха, свидетелстват, че оттук са минавали търговските връзки по вода на Златната праисторическа цивилизация във Варна с далечни страни.
Обработвани товари:
Внос - Малоазийски калай за бронзови сплави, накити от черупки на средиземноморски мекотели, мраморни съдове
Около първата половина на 6 в. пр.н.е. в 572 г., по времето на мидийския цар Астиаг, гръцки колонисти от йонийския град Милет основават древното селище Одесос и го превръщат в един от основните търговски центрове в Черно море. За това свидетелства хиоският поет Скимн, в неговата поетична география (стих 741-744). По установен регламент основателите на нов град-държава е трябвало да бъдат от 800 до 3000 души, като включват представители на най-необходимите професии – грънчари, ковачи, земеделци, моряци, рибари. Предполага се, че мястото на пристанището е било в района на днешния подлез на ж.п. гарата, сградата на Транспортна полиция и бензиностанцията, и е останало непроменено до края на 19 в.
Обработвани товари:
Внос - луксозни стоки: рисувана керамика, злато, мрамор, а също амфори с вино и дървено масло
Износ - зърнени и месни храни, дървен материал и различни суровини
Пътници с крайна дестинация - 800 - 3000 души
Около 399 г. пр.н.е. Одесос влиза в империята на Александър Македонски. Лизимаховият пълководец Плейстарх е използвал пристанището на града, за да прехвърля войски в Хераклия Понтийска на Малоазиатския бряг.
Обработвани товари:
Внос – стъкло от Сирия, керамика от Гърция, Северна Африка и Мала Азия, бронзови съдове от Италийския полуостров, мрамор и архитектурни детайли от о-в Проконес, вино от Средиземноморието, скъпи фаянсови съдове от Египет, олово от Испания.
През 281 г. пр.н.е., след смъртта на Плейстарх, Одесос получил наново свободата си. От това време са запазени декрети за отличаването с почетни звания на изтъкнати лица, които получават правото корабите им да влизат в пристанището по всяко време без предварително разрешение, да притежават имоти в Одесос, а самите те да сядат на почетни места при тържествата, в градския съвет, в народното събрание и др.
Товародатели:
Меганон – стратег на област
Артемон – гражданин на Томи
Хрест от Херсонес
Хермей – съветник на скитския владетел и много други
През 15 г. Одесос е включен в Римската империя, в провинция Мизия (по-късно Долна Мизия) и става нейно главно пристанище.
Градът достига голям разцвет. Той става център на търговската федерация “Пентополис” (“Петоградие” – Съюз на понтийските градове), в която влизали Томи (Кюстенджа), Калатис (Мангалия), Месембрия (Несебър) и Аполония (Созопол).
Създало се и сдружение на ловците на паламуд.
Римският император Валентиан I (364-378) предприема поправка и заздравяване на морските пристанища в провинциите Малка Скития (днешна Добруджа) и Долна Мизия, сред които и това на Одесос.
Обработвани товари:
Внос – луксозни бронзови, стъклени и керамични произведения, художествени изделия, благовонни масла, мрамор, злато и скъпоценни камъни, вино
Износ - земеделски произведения, дървен материал, роби, кожи, риба и др.
Ответни пристанища/страни:
Сирия, Палестина, Малоазийското крайбрежие, Гърция, Италия, Египет.
След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. През второто и третото десетилетие на 7 в. градът и пристанището му многократно се опустошават от набезите на готи, авари и славяни, като от последните получава днешното си име - Варна.
Обработвани товари:
Внос – стъклени и керамични съдове
През 7 в. градът е включен в пределите на новосъздадената българска държава. По същото време от славяните получава днешното си име Варна.
През периода на Първото Българско царство градът минава във владение ту на византийците, ту на българите.
Във времената на византийското владичество, през 1082 г. венецианските търговци получават привилегията да не плащат митнически такси при внос и износ, което поставя началото на изключително оживяване на морските търговски връзки.
Обработвани товари:
Износ – зърно
Внос – коприна, подправки
Ответни пристанища/страни: Венеция, Генуа, Флоренция, Константинопол
Цар Калоян връща Варна трайно в пределите на Второто Българско царство от пролетта на 1201 г.
В края на 13 в. Иван Асен II установява сериозни отношения с Венеция и Генуа, и Варна възвръща значението си на търговски център и най-важно зърнено пристанище на България.
Чуждите търговци имали право на собствени стокохранилища.
Обработвани товари:
Износ – зърно
Внос – платове, подправки
Ответни пристанища/страни: Венеция, Генуа, Флоренция, Дубровник (Рагуза), Константинопол
В заника на живота си Иван Асен II става свидетел на първите татарски нашествия. Едва единадесетият владетел след него – Теодор Светослав Тертер успява да ликвидира татарската опасност. През този смутен период процъфтява търговията с роби. Първите роби започват да пристигат в Генуа от 1270-1275 г. До края на 13 в. в Генуа българските поданици представляват 12% от многобройните източни роби. Що се отнася до цените – българските робини са били едни от най-скъпите – наравно с черкезките, абхазките и рускините.
Обработвани товари:
Износ – роби
Документите сочат категорично, че даже и в най-тежките времена на татарските нашествия, зърно продължава да се изнася от Варна в големи количества, с цел да се пласира на константинополския пазар.
Обработвани товари:
Износ – зърно
Товародател:
Петро Гризоно - Венеция
През 1296 г. пристанището бележи активно участие в морската търговия, за което научаваме от едно ръководство за „Ориентиране по корабоплаване” в Средиземноморския басейн. В него се изброяват над 10 български черноморски пристанища от Ахтопол до делтата на р. Дунав, като се посочват характерните им особености и разстоянията между тях.
Между 14 и 15 в. Варна продължава усърдно да се посещава от генуезците, което позволява търговията, на първо място със зърно да се развива, независимо от периодичните конфликти с Византия.
Обработвани товари:
Износ – зърно
Ответни пристанища/страни:
Венеция, Генуа, Флоренция, Константинопол
Товародатели:Търговска къща Барди, Флоренция
В периода 1335–43 агентът на флорентинската търговска къща Барди – Франческо Балдучи Пеголотти включва пристанище Варна в уникален Наръчник по търговия (Pratica della mercatura), в който се описват цените, данъците, таксите и качеството на товарите, правила за водене на търговия и сравнителна стойност на валутите, мерките и теглилките.
Товародатели:
Търговска къща Барди, Флоренция
Обработвани товари:
Износ – зърно, кожи, восък и мед
Ответни пристанища/страни:
Венеция, Генуа, Флоренция, Константинопол
На 19 юли 1343 г. е издадено Решение на Венецианския сенат, в което се документират трудностите, които срещат венецианските търговци - благородниците Николо Пизани и Лоренцо Фоскарини, във владенията на цар Иван Александър.
Спорът е решен през лятото на 1347 г., когато е сключен договор между цар Иван Александър и Венеция, който регламентира статута и гарантира правата на венецианските търговски колонии в българските земи (във Варна, Созопол, Месемврия и Анхиало), възникнали в предходните десетилетия.
Те изнасят предимно жито, кожи, восък и мед. С този договор българската държава поема официална гаранция за покровителство на външнотърговските контакти и се легитимира като субект в международната търговия. Договорът фиксира мито в размер от 3% при всички търговски операции, дава на венецианците правото да създават собствени църкви и гарантира съхраняване на наследството на тези от тях, които са починали в българските земи. Във Варна консул на републиката на Св. Марко е венецианецът Марко Лионардо.
Обработвани товари:
Износ – зърно, кожи, восък и мед
Внос – луксозни тъкани
Ответни пристанища/страни:
Венеция, Генуа, Флоренция, Константинопол
Товародатели:
Николо Пизани – венециански благородник (впоследствие адмирал във войната срещу Генуа през 1350 -1355 г.),
Лоренцо Фоскарини – венециански благородник
До 1369 г. Варна е едно от най-важните пристанища на Търновското царство, наричано от генуезките търговци Загора.
Запазените нотариални актове, съставени в Килия от Нотариус Антонио ди Пондзо през 1361 г. свидетелстват за активни доставки на мед с цел производство на медовина в Килия.
Обработвани товари:
Износ – мед, восък
Ответни пристанища/страни: Килия
Товародатели:
Джакомо де Прекларио ди Пиетро – гражданин на Генуа - мед
Йуано де Ардзероно ди Джованни – жител на Маврокастро – мед
Бартоломео де Ландо ди Пиаченца - мед
Франческо ди Медзано ди Пиаченца – мед
Раффаеле Вака ди Вакета Вака ди Чева, агент и управител на Анджело ди Адзано и Антонио де Джентилибус олим де Пиперис – мед
Марино д’Изола - мед
Антибус де Опичис ди Монеля ди Микеле, гражданин на Генуа – мед
Бранкалеоне е Гуисулфис, гражданин на Генуа – восък
През 1369 г. българският цар Иван Александър отстъпва Варна на Добружанския деспот Добротица за помощта, която той му оказва срещу унгарския крал за възвръщането на Видин в българската граница.
Индиректни свидетелства за близки отношения между Варна и Генуа дават корабните писари, при наемане във Варна на моряци-гребци на галерите на благородниците Уголино Дория, Карло де Грималдис и др. Така научаваме имената на Георги, Сава, Теохари, Димитри, Михаил – всички изрично посочени, че са от Варна, които след години, когато градът е вече в ръцете на турците, се наемат от Генуа, където са се установили да живеят.
При Иванко Тертер, наследник на Добротица, от 1385 г. до 1389 г. Варна става столица на Добруджанското деспотство, а пристанището на тогавашните европейски карти е отбелязвано поради важността си с червен цвят.
На 27 май 1387 г. се сключва договор между Иванко и генуезката търговска колония в Пера (квартал в Константинопол). Договорът гарантира свободно и сигурно движение на търговците от двете страни; защита от вреди, както на поданиците и селищата на Иванко, така и на генуезките търговци; приемане на генуезки консул, който да се грижи за интересите на генуезките търговци, и др. Той определя размера на вносните мита за генуезките търговци на 2%, като специално подчертава безмитната търговия с луксозните и скъпи стоки „кораби, злато, сребро, бисери или други скъпоценности”. Регламентирането на отношенията между двете договарящи се страни след поредица от конфликти и взаимни нападения и обири по море и суша стабилизира положението на добруджанския деспот в черноморския район. Неговата икономическа активност, в значителна степен ориентирана към морската търговия, е важен фактор за пълната му самостоятелност в отношенията със съседните страни, включително и с Търновското царство.
Обработвани товари:
злато, сребро, бисери и други скъпоценности
Ответни пристанища/страни:
Генуа, Константинопол (Пера)
Подбор на екипаж:
Георги от Варна, син на починалия Неделчо от Варна, при месечно възнаграждение от 5 лири и 10 солди, които получава аванс за два месеца от 11 лири, платени му от писаря на кораба
Сава от Варна, Теохари от Варна, Димитри от Варна, Михаил от Варна
В периода 14-19 в. Варна е важна военна крепост в Османската империя. Поради затварянето на Черно море за посещение от чужди търговци, общите обеми на морската търговия рязко намаляват, но благодарение на стратегическото си положение и удобния залив, Варна остава най-голямото и оживено черноморско пристанище на империята.
През 1866 г. е открита железопътната линия Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията.
През лятото на 1868 г. корабът от френския търговски флот „Жером Наполеон” хвърля котва в пристанище Варна. На борда му плава бъдещият гениален художник Пол Гоген, който служел като моряк. В музея „Гоген” в Папеете, столицата на Таити, се пази карта на неговите пътувания по света и това е едно от тях.
След освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център. Още през 1888 г. правителството взема решение за строителството на Варненското и Бургаското пристанище. То е проектирано съгласно актуалните към него момент европейски изисквания за функциониране на едно съвременно пристанище, така че то с известно разширение безупречно служи за пристанищна дейност през следващите 100 години, преди да се заговори в града за нови планове, свързани с него.
Адолф Герар (1847 – 1921 г.), проектант на Варненското пристанище.
Съветите на инж. Адолф Герар, като един от най-авторитетните проектанти и експерти в строителството на пристанищата, са търсени и следвани в цял свят.
Освен с построяването на пристанище Варна, неговото име се свързва и с построяването на пристанищата в Бургас, Констанца (Румъния), Монтевидео (Уругвай), разширението на пристанището в Буенос Айрес, даже и като представител на френското правителство при строителството на Панамския канал. Той е привлечен като съветник при съоръжаването на акваториите в Бахия Бланка (Аржентина), Хераклея (Ерегли) и Яфа в тогавашната Османска империя.
Годината 1966 е богата на събития - пристанището е разширено с построяването на Кейовия мол А - общо (5 корабни места) и е построена Морска гара за обслужване на пътници.
През 1974 г. влиза в експлоатация пристанище Варна-Запад, а само след 2 години е завършен дълбоководният канал море-езеро (Канал №1), откриващ пътя на дълбокогазещи кораби към пристанище Варна-Запад. През тази година е създаден и Пристанищен комплекс-Варна. В него са включени пристанищата Варна-Изток, Варна-Запад, ТЕЦ-Варна, Балчик и Каварна.
В края на 80-те товарооборотът достига 8,5 млн. т. В основата на това е активната търговия със Съветския съюз и стабилните показатели на българския износ.
90-те години бележат спад и нестабилност на товарооборота, начало на реформи и преструктуриране на Варненското пристанище.
През 2000 г. е обнародван Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България. Законът създава условия за навлизането на частни инвестиции и концесионери в българските пристанища.
През 2005 г. и 2008 г. „Пристанище Варна” ЕАД закупува със собствени средства два 100-тонни мобилни крана от немската фирма Готвалд, с които посреща вълната от тежки и извънгабаритни товари – различни елементи на ветрогенератори (перки с дължина 44 м, кули, основи, гнезда, генератори) за бурното развитие на ветропарковете в този период.
Концесията на пристанищен терминал Балчик влиза в сила на 25 май 2006 г. в полза на "Порт Балчик" АД за срок от 25 години. Това е първата реализирана концесия на българско морско пристанище. От тази дата пристанищен терминал Балчик излиза от обхвата на дейността на „Пристанище Варна” ЕАД.
В края на 2006 г. дружеството въведе нова информационна система, която повишава ефективността на пристанищните процеси при обработката на контейнери. Софтуерът осигурява безпрепятствен поток на електронните данни между пристанището и неговите клиенти. Фактът, че е разработен от специалисти на дружеството спестява ежегодно стотици хиляди евро за разработка и поддръжка.
През 2008 г. ръководството успешно използва създадените обективни условия (стачка на солунските пристанищни работници) за да привлече и успешно да обработи над 155 хил. TEU, което представляваше ръст с 56% спрямо предходната година. И след тази година, стремежът на ръководството да запази високо ниво дава резултат – оттогава контейнерооборотът не е падал под 100 хил.TEU, а през 2012 г. и 2013 г. достигна и надмина 130 хил.TEU.
Задачата за увеличаване на товарооборота е постоянна и важна. Показателно е, че дори през годините на световната финансово-икономическа криза (2008-2011) беше запазен обемът на товарооборота (6–9 млн. тона товари) и неговата структура.
От 2009 г. пристанището започна ежегодно да поставя все по-големи рекорди в обработката на зърнени товари. След 4-годишна серия от обработени около 2 млн. тона зърно, през 2013 г. беше поставен абсолютен рекорд от 4,140 млн. тона пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица, шротове и др.
През 2013 г. „Пристанище Варна” ЕАД закупува със собствени средства два 63-тонни мобилни крана от немската фирма Готвалд, които веднага са включени в процесите по обработка на зърнените товари.
През 2013 г. е достигнат абсолютен рекорд за всички времена от обработени над 10,695 млн. тона товари (Варна-Изток и Варна-Запад), което е показател за всеотдайната работа на работниците и служителите в „Пристанище Варна” ЕАД на всички нива. Така добавихме още една година в историята на пристанище Варна, през която то запази и затвърди мястото си на водещо пристанище в страната за зърно, контейнери, химически, тежки и извънгабаритни товари и др., с което отново доказахме, че ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВИНАГИ Е ИМАЛО, ИМА И ЩЕ ИМА ВАЖНО НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ.
